Еврейското културно наследство в България в заглавията на Библиотеката на Дипломатическия институт

30.09.2022г., София

Еврейското културно наследство в България в заглавията на Библиотеката на Дипломатическия институт

Нина Киселкова

Настоящата публикация е в изпълнение на Дейност 3.2 от проект DFPO-1.004-0001 „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазване на еврейското наследство“, финансиран от Фонда за двустранни отношения на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. Бенефициент по проекта е Министерството на външните работи на Република България, а партньори в реализацията на проекта са Дипломатическият институт и Държавният културен институт към министъра на външните работи и Норвежкия център за изследвания на Холокоста и малцинствата.

Целта на публикацията е да улесни търсенето на разнообразна експертна информация за еврейското културно наследство в България, като представи на общественото внимание подбор от анотирани заглавия по темата, част от фонда на Библиотеката на Дипломатическия институт. За отправна точка при селекцията е приета дефиницията за културно наследство в съответния закон, според която то „обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност“[1].

Заглавията, включени в този обзор, условно се вписват в три тематични раздела:

Публикации за еврейското материално недвижимо и движимо културно наследство: археологически обекти, исторически, етнографски и архитектурни паметници и артефакти; документално наследство, произведения на изящните и приложни изкуства, книжовни и литературни ценности, дело на еврейски автори.
Публикации за еврейското нематериално културно наследство: обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания.
Публикации за спасяването на българските евреи от депортация през Втората световна война (а според някои автори – за „оцеляването“ им през Холокоста). Тази тема няма пряко отношение към еврейското културно наследство у нас, но попада в по-широкия обхват на проекта като пример на ефективно обществено противопоставяне на антисемитизма и е включена в настоящия преглед заради значимостта й за националната памет, както на българите, така и на българските евреи и техните потомци в България и Израел.

По разбираеми причини настоящият обзор не претендира за изчерпателност. Всеки подбор предполага ограничения и в по-голяма или по-малка степен има субективен характер. Водещ принцип при работата върху този текст беше стремежът на първо място да се представят заглавия, които отразяват многостранно еврейското материално и духовно културно наследство у нас. От богатата книжнина за съдбата на българските евреи през Втората световна война бяха селектирани български и чужди заглавия от последните няколко години, които интерпретират темата от различни гледища.

С изключение на две от представените общо 14 заглавия, останалите са издадени през настоящия век и в по-голямата си част – през последното десетилетие. Авторите са българи, български евреи или техни потомци, както и един унгарски евреин. Анотираните заглавия са подредени според жанра, като всеки раздел е структуриран хронологически според годината на издаването.

Справочна литература

Библиографии и био-библиографии

JUDAICA BULGARICA. Евреите по българските земи. Анотирана библиография. Съставители: Жак Ескенази и Алфред Криспин; предговор: Еми Барух. – София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. – 534 с.

Това е второто преработено издание на анотираната библиография от 1999 г. – пръв опит за „обхватно систематизиране на писмената, които се намират в България от и за евреите. Книгата е създадена като част от изследователски проект „Родова памет и историческа съдба на българските евреи“ с ръководител Еми Барух и е дело на съставителите д-р Жак Ескенази, филолог и библиограф, и Алфред Криспин, журналист и преводач. Съдържа 1919 описания, от които 999 на самостоятелни книги, брошури и служебни издания, появили се в България през периода 1878-1998 г. Включена е и подборка на публикации по темата в българската периодика от Освобождението до 1944 г.

През 2002 г. библиографията излиза и на английски език.[2]

Колектив. Еврейски имена в българската юридическа наука. – София: Издателство за правна наука „Фенея“, 2006 г. – 227 с.

Автори и съставители на това издание в редкия жанр био-библиография са изтъкнати юристи, историци и библиографи на правото (проф. Снежана Начева, Петко Добчев, проф. Александър Джеров, адв. Дочка Богданова и др.), чиято цел е да представят не само научното дело, но и индивидуалността на всеки един от петима техни забележителни колеги с еврейски имена, живели и творили в различно време от края на XIX до началото на XX век: проф. Йосиф Фаденхехт (1873-1953) проф. д-р Нисим Меворах (1891-1968), проф. д-р Витали Таджер (1922-1999), ст.н.с. д-р Илко Ескенази (1949-1994) и Соломон Розанис (1919-2004).

Терминологични справочници и енциклопедии

МАЙЕР, Мира. Еврейските символи. – София: Нов български университет, 2004 г. – 158 с.

Авторката доц. д-р Мира Майер е преподавател по политически науки в Нов български университет.

В книгата в кратка, сбита форма са обяснени основни термини и понятия от историята, религията и традициите на еврейския народ.

В първата част са представени свещените книги на евреите: Тора (Писаният закон) – част от общия за юдаизма и християнството Стар завет, Талмуд (Устният закон), Алаха (еврейският закон) и др. Разгледани са основните положения на еврейската религия: историята и предназначението на свещения кивот (сандъка) със свитъците; очакването на Машиах (Спасителя); ролята на даряването; Кашрут (еврейските закони за хранене); значението на ритуалите Бар Мицва и Бат Мицва; ролята на жената; кашерният секс.

Втората част се занимава със символите, традициите и обичаите, свързани с еврейската история и религия като Еврейския календар, празниците Шабат, Рош-а Шана (Нова година), Йом Кипур (Денят на изкуплението), Ханука (Нова година), Песах (Празникът на духовното освобождаване), Брит Мила (обрязването), Маген Давид („Щитът на Давид“, наричан още „Звездата на Давид“) и др.

Последните три глави са посветени на основни понятия, които се отнасят до сегрегацията и преследванията на евреите от Средновековието до края на Втората световна война: еврейското гето, нацистките концентрационни лагери и лагерите на смъртта, Холокостът.

ХАЗАН, Елко. Кратка илюстрована поселищна енциклопедия на еврейските общности в България и техните синагоги – София: „Камея Дизайн“, 2012. – 190 с.

Арх. Елко Хазан е изследовател и публицист, познавач на еврейската религиозна архитектура.

Обект на енциклопедията са историческите еврейски общности, съумели в миналото да изградят и поддържат собствена институционална структура (синагога, еврейско училище, еврейско гробище) в 37 български града и в преобладаващата си част престанали да съществуват след Голямата алия (изселване в Израел) през 1948 г. Отделните статии съдържат: информация за града, където се е формирала конкретната еврейска общност; проследяване на нейната история от възникването ѝ до днес; сведения за актове на антисемитизъм на територията на общината, ако е имало такива; данни от наличните статистики за числеността и поминъка на нейните членове през различните периоди; сведения за съдбата на местните евреи през Втората световна война; данни за последвалата емиграция в Израел; списък на най-видните евреи, родени или свързани с населеното място; състояние на общността днес. Значително място е отредено на историята, архитектурата, вътрешната украса и обзавеждането на синагогите и други молитвени домове на местната общност, както и на най-изтъкнатите ѝ религиозни водачи.

Благодарение на изключително богатия и разнообразен документален и изобразителен материал, събран от автора и неговия екип, читателят добива обозрима представа къде в даден град е бил еврейският квартал (най-често около единствената главна улица), какъв е бил обликът му в миналото, кои еврейски обекти и материални паметници са се съхранили, кои са изчезнали или са променили предназначението си в настоящето.

Енциклопедията е издадена и на английски.[3]

Студии и документални разследвания

РАЙЧЕВСКИ, Стоян. Българи и евреи през вековете. – София: Български бестселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2008. – 204 с.

Стоян Райчевски, член на Българската академия на науките и изкуствата, е автор на монографии в областта на историята, етнологията и културата.

Представеното тук изследване се състои от две равни по обем, богато илюстрирани части. Първата представлява исторически преглед, който започва от най-ранните свидетелства за присъствие на евреи по българските земи през II в. и проследява отношенията между българи и евреи от създаването на Първата българска държава до наши дни. Наред с популярни теми като спасяването на българските евреи от депортация в хитлеристките лагери на смъртта през Втората световна война, авторът се спира и на възхода на ционисткото движение в България между Първата и Втората световна война и първите селища на български евреи-заселници в Палестина.

Втората част „Еврейското културно наследство в българските земи“ съдържа сведения за наличие в миналото на действащи синагоги в 30 български града. Представени са музеите и паметните знаци за историята на еврейската общност в страната, като е отделено нарочно място на войнишките паметници (в София, Пазарджик, Видин, Русе и Дупница), свидетелстващи за загиналите български евреи във войните за национално обединение на България от 1885, 1912-1913 и 1915-1918 г. В отделна глава е разгледан приносът на българските евреи в литературата и живописта. Своеобразен финал на книгата е есето, посветено на образи на евреи в българската художествена литература.

БОЗДУГАНОВ, Георги. Почти невъзможното. Царство България и еврейската емиграция през Втората световна война. – София: Независимо историческо дружество, 2020. – 352 с.

Това е втората книга на д-р Георги Боздуганов, автор на документалното разследване „България – военният трофей на Сталин“ (София: ИК „Мак“, 2014).

Авторът защитава тезата, че в периода 1939-1944 г. официалните български власти в лицето на цар Борис III (а впоследствие – на регентите) и правителството са основните действащи фигури, които – въпреки натиска на нацистка Германия след присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г. – подпомагат нелегалната емиграция на 12 000 европейски евреи през Турция към Палестина (тогава британски протекторат), предоставяйки им кораби, пристанища и възможности за транзитно преминаване през територията на България. В подкрепа на тезата в изданието са включени сканираните копия на цитираните от автора 162 исторически документа от архиви в България, Германия, Израел и Швейцария.

Проследено е и въздействието на рестриктивната британска политика върху нелегалната еврейска емиграция в Палестина през войната.

В заключителната глава авторът анализира причините за нетипичното за Европа нарастване на еврейското население в България през войната и се спира на събитията у нас след Деветосептемврийския преврат, които според него са били решаващи за масовата емиграция на българските евреи през 1949-1951 г. в новосъздадената държава Израел.

През 2022 г. книгата излиза и на английски език.[4]

НЕДЯЛКОВ, Димитър/NEDIALKOV, Dimitar. Българската армия и спасяването на българските евреи/ The Bulgarian Army and the Rescue of Bugaria’s Jews. – София/Sofia: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“/Prof. Marin Drinov Publishing House of Bulgaria, 2021. – 286 с./ p.

Полковник Димитър Недялков е професор във Военната академия „Г. С. Раковски“, автор на многобройни научни публикации и монографии в областта на българската военна история. Настоящата двуезична монография, която има и отделни самостоятелни издания на български и английски, е базирана на архивни документи и свидетелства и представлява първото системно научно изследване у нас за ролята на Българската войска за спасяването на българските евреи.

Според автора мобилизирането на еврейските младежи и мъже на трудоспособна възраст по време на Втората световна война „във Военните сили на Царство България и по-конкретно в Трудовите войски с придадените им и подчинените им формирования от отдел „Временна трудова повинност“ към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството“ е компромисната форма, изнамерена и прилагана от българската държава, която позволява на Цар Борис III и на правителството да аргументират пред нацистка Германия фактическия отказ на България да депортира евреите-български поданици в лагерите за унищожение. В текста изрично се подчертава, че мобилизирането „на практика няма характера на специално въведена наказателна или репресивна мярка с цел физическо, икономическо и морално малтретиране“, а проявите на антисемитизъм в трудовите еврейски лагери са изключения.

Отделни глави в изследването са посветени на участието на българските евреи във войните за национално освобождение и обединение на България, както и на историята на трудовата повинност у нас.

В книгата са намерили място малко познати архивни снимки от дейността на Трудовите войски и Временната трудова повинност.

ЛИЛКОВ, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. – София: „Сиела“, 2021 г. – 474 с.

Д-р Вили Лилков е професор по физика към Минно-геоложкия университет, политик, изследовател на близкото минало и съавтор на книги за репресивния апарат на Държавна сигурност през тоталитарния режим. Настоящото заглавие е плод на десетгодишни му проучвания.

Книгата предлага обективен анализ на обществените реакции в страната при приемането на Закона за защита на нацията (1941) и последвалите го още 6 закона и 35 наредби и постановления с антисемитски характер, действали през 1941-1944 г. За пръв път широка публичност добиват имената и съдбите на онези български политици, депутати, църковни дейци, общественици, писатели и доблестни граждани, чиято защита за правата на българските евреи през Втората световна война е била премълчавана при социализма. Много от тях след 9 септември 1944 г. губят живота си, други преминават през затвори, концлагери, изселвания и до края на дните си остават под наблюдението на Държавна сигурност. Изцяло е цитирано „Писмото на честта“ на Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов от 17 март 1943 г. срещу депортацията на евреите от старите предели на Царство България и е проследен жизненият път на подписалите го 43-ма депутати от XXV Народно събрание, изправени пред Народния съд след 9 септември 1944 г., от които 20 души са разстреляни, а останалите, в т. ч. и Димитър Пешев – осъдени на различни срокове затвор.

Отделна глава е посветена на „дипломатите от „старата школа““ от Министерството на външните работи и изповеданията Никола Пецев, Хенри Левенсон, Любен Златаров, Никола Ванчев и Боян Атанасов, които през войната съумяват да заобиколят антиеврейските наредби, издавайки хиляди транзитни визи за преминаване през България на евреи, поданици на други европейски държави, в спасителното им бягство към Палестина.

Сборници архивни документи

Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 г. Документи от българските архиви. Том I и том II. Съставителство и обща редакция: Надя Данова и Румен Аврамов. – София: Обединени издатели, 2013 г. – 1133 с. (том I) и 866 с. (том II)

Този внушителен труд е плод на сътрудничество на проф. д-р Надя Данова, историк и автор на студии в областта на балканската история, и Румен Аврамов, икономист и изследовател на стопанското минало на България.

Двутомникът е издаден с подкрепата на Българския хелзинкски комитет и съдържа 609 документа, свързани с депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот по време на българската окупация през Втората световна война. Публикуваният архивен корпус включва преписки по темата между различни държавни институции (Комисарство по еврейските въпроси, Министерски съвет, Министерство на външните работи и изповеданията, Министерство на вътрешните работи, Дирекция на полицията и др.), правителствени нормативни актове, дипломатическа кореспонденция, пълния текст на спогодбата Клодиус-Попов, записи от заседанията на Народното събрание, протоколи на Светия Синод, извадки от лични дневници, материали от работата на VII състав на Народния съд и др.

В първия том са поместени и отделни студии от двамата съставители. Авторите застъпват тезата за отговорността на българските власти – като решения и действия – за депортирането на евреите от окупираните територии. Р. Аврамов акцентира върху необходимостта да бъдат осмислени във взаимната им обвързаност двата тясно преплетени исторически наратива – за спасяването/оцеляването на евреите от „старите предели“ на България и за трагичната участ на евреите от „новите земи“. Н. Данова посочва, че темата не е нова за историографията, но съществуващият дебат по нея доказва необходимост от по-голяма информираност на българската публика: „Случилото се през март 1943 г. в Егейска Тракия и Вардарска Македония трябва да се опознае възможно най-точно и подробно и то по никакъв начин не може да помрачи несъмнено светлия подвиг на Димитър Пешев и подкрепилите го български граждани, а само би помогнало да опознаем по-добре своето общество.“

Документите са разпределени в седем раздела, в които „ядрото“ на събитието – „вдигането“ и депортирането на евреите през март 1943 г. – е поставено в по-широка времева рамка, която обхваща свидетелства, както за предшествалите го събития, така и за последвалия период до произнасянето на присъдите от Народния съд срещу някои от изпълнителите. Документално е представен и международният контекст, в който депортацията се подготвя и извършва. В знак на почит към жертвите за пръв път у нас са публикувани списъци с техните имена.

Die Verfolgung und Ermordung der europäischen Juden durch das nationalsozialistische Deutschland 1933-1945, Band 13. Slowakei, Rumänien und Bulgarien. Bearbeitet von Mariana Hausleitner (Rumänien), Souzana Hazan (Bulgarien) und Barbara Hutzelman (Slowakei). – Berlin: De Gruyter Oldenbourg, 2018. – 800 S.[5]

Том 13 от 16-томната поредица на немски език за преследването и унищожението на европейските евреи от националсоциалистическа Германия през 1933-1945 г. съдържа документи за репресиите срещу евреите в Словакия, Румъния и България през този период. Поредицата, излязла през 2011-2021 г., е издание на Федералния архив на Германия, на Института за съвременна история и на Катедрата за нова и най-нова история на Университета във Фрайбург, Германия. Тя прави обществено достояние широко обхватен масив документални извори за Холокоста в Европа, включени в изданието след научно обоснован тематичен подбор.

В увода към том 13 публикуването на документите за Словакия, Румъния и България в един общ том е аргументирано от авторите със сходните характеристики на трите страни през Втората световна война: участие в Тристранния пакт, авторитарни политически режими, антиеврейско законодателство, което под германски натиск води до цялостна или частична депортация на евреите от тези страни в лагерите на смъртта (а в случая с България – на евреите от т. нар. „нови предели“, лишени от българско поданство), постепенно дистанциране от германските съюзници. Разделът за България е съставен от Сузана Хазан, българка от еврейски произход, хебреист и куратор на Еврейския музей в Аугсбург, Германия. Той обхваща приблизително една пета от общия обем на изданието и се състои от кратък исторически преглед и 71 коментирани документа, възникнали между 27 май 1938 г. и 4 септември 1944 г. Част от изворите са публикувани частично или изцяло у нас, останалите са издирени в архивите на България, Германия, Израел и САЩ. Подборът от официални документи, лични писма, дневници и периодика отразява три различни погледа към събитията – на извършителите (институции и овластени лица), на потърпевшите и на страничните наблюдатели.

Хронологичната таблица в края на тома дава възможност да се съпоставят паралелите и особеностите в решенията и действията на всяка една от трите страни спрямо еврейското население през разглеждания период.

Лични спомени

КОЛЕВА , Даниела , съставител. България – Израел. Разкази за две страни и две епохи. – София: Институт за изследване на близкото минало, 2017 г. – 421 с.

Изданието е част от поредица на Института за близкото минало, в която се публикуват писмени и устни лични свидетелства от неговия архив за периода 1944-1989 г. Съставител е доц. д-р Даниела Колева, ръководител на Катедрата по културология при Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Във въведението тя подчертава значението на личните спомени като ценни извори на историческата памет, които „населяват историята с хора, т.е. внасят личната гледна точка, убежденията, мотивите и тълкуванията на хората за собствения им живот и за времената, в които се е развивал той.“

В книгата са събрани спомени, записани в хода на 29 пространни биографични интервюта, проведени от Даниела Колева и нейния екип в България и Израел, при които на интервюираните е била дадена „пълна свобода … да построят своя разказ и да поставят акцентите в него според собственото си виждане“. Говорещите защитават различни позиции, някъде се подкрепят и допълват, другаде се коригират или оспорват, и в този индиректен диалог се оформя колективната биография на поколението български евреи, за които след Втората световна война животът започва изцяло наново. Основната тема е смяната на епохите и масовата емиграция на българските евреи в Израел; мотивите на заминаващите и на тези, които са останали; раздялата и пътуването; връзките между роднини и приятели след това, особено след прекратяване на дипломатическите отношения между България и Израел през 1967 г.; активизирането на контактите след 1990 г. и възраждането на еврейската идентичност в България. Даниела Колева отбелязва, че в процеса на работата се е оказало невъзможно да се подминат и травматичните спомени и ожесточените спорове, свързани с военното време, които „формират едни от главните топоси в паметта на това поколение.“

Интервютата са обособени в два раздела, които оформят двата наратива – по-обширния – на евреите, останали в България след войната, и по-краткия – на заминалите за Израел. Във всеки раздел спомените са подредени хронологично според възрастта на техните автори, чиито имена остават скрити за читателя.

COMFORTY, Jacky with Martha Aladjem Bloomfield. Foreword by Omer Bartov. The Stolen Narrative of the Bulgarian Jews and the Holocaust. – US: Lexington Books, 2021. – 370 p.

Джаки Комфорти е американски филмов режисьор от семейство на български евреи преселници в Израел, автор на документални филми и образователни медийни програми. В България е познат с отличения с редица международни награди документален филм „Оптимисти“ (2000 г.) за спасяването на българските евреи от Холокоста.

В превод заглавието на книгата гласи „Oтнетата история на българските евреи и Холокостът“. Съдържанието се състои от осем части. В първите две („Идентичност – кои сме ние“ и „Колективната памет на балканските евреи“) се проследяват ключови събития от историята на еврейския народ в миналото с акцент върху присъствието и начина живот на еврейското население на Балканите и в България преди Холокоста.

Изложението, което обхваща следващите четири части, е изградено върху откъси от интервюта, записвани от автора в продължение на повече от три десетилетия. Това са фрагменти от лични спомени на потърпевши и техни съвременници за драстичните промени, които антиеврейското законодателство в България внася в живота на еврейското население в страната през 1941-1944 г. – тема, останала по политически и идеологически причини дълги години извън полезрението на изследователите. Включени са интервютата със 134 души от Израел, България, Гърция, Република Северна Македония, Испания и САЩ – членове на някогашните еврейски общности в България и присъединените към нея територии по време на Втората световна война, техни български приятели и съвременници, учени историци. Интервютата са подредени хронологически и поставени в социално-исторически контекст.

В публикуваните спомени се преплитат две сюжетни линии, всяка със своите герои и антигерои – известната история за спасяването на българските евреи и премълчаваната история за травматичния сблъсък на отделната личност с институционалния антисемитизъм, в която оцелелите свидетелстват за човешките измерения на обезправяването, лишаването от имущество и поминък, принудителния труд, разселването, живота в постоянен страх от депортация, оказала се в крайна сметка факт за 11 343 евреи от Македония и Одринска Тракия (в книгата е поместен разказът на един от шестимата оцелели).

Последните две части имат публицистичен характер и поставят въпроса за моралната отговорност на политици и учени пред историята.

Текстът е допълнен със 101 фотографии и илюстрации от личната колекция на семейство Комфорти.

Редки заглавия от фонда на Библиотеката на МВнР

Bulgarische Volksdichtungen. Übersetzt mit Einleitung und Anmerkungen versehen von Adolf Strausz. Wien und Leipzig: Verlag von Carl Graeser, 1895. – S. 518.[6]

Сборник български народни песни в превод на немски, с въведение и пояснителни бележки от Адолф Щраус (1853-1944) – унгарски етнограф, икономист, писател и журналист от еврейски произход, изтъкнат познавач на Балканите. Неговите задълбочени трудове върху българската народна поезия, вярвания и обичаи, обнародвани на унгарски и немски език в края на XIX в., допринасят за популяризирането на българската култура в Австро-Унгария и Германия[7]. След Първата световна война Щраус се ангажира с каузата на ционизма и е избран за почетен президент на Унгарското ционистко движение. Умира през март 1944 г., няколко дни преди началото на масовите преследвания на евреите в Унгария.[8]

В сборника е поместена етнографска студия на Адолф Щраус за българския фолклор. Българското народно песенно творчество е представено с немския превод на 116 български народни песни (коледарски, юнашки, сватбени, за светци, песни на българомохамедани и др.)

Левенсон, Хенри. Политическите съдебни процеси в СССР през 1936-1937 г. Служебни доклади на един дипломат. Съставители Елена и Нина Левенсон под редакцията на Йорданка Гешева. – София: Издателство ЛИК, 2000 г. – 199 с.

Хенри Левенсон (1892-1963) е български писател, преводач, журналист и дипломат от еврейски произход, един от четиримата служители от Консулско-стопанската дирекция на Министерството на външните работи и изповеданията, с чието съдействие и в разрез с официалните разпореждания стотици европейски евреи-чужди поданици получават транзитни визи за преминаване през България в спасителното им бягство от Европа през Втората световна война. Изданието е подготвено от неговите дъщери Елена и Нина Левенсон. Предговорът, дело на д-р Йорданка Гешева, съдържа биографични данни за автора и коментар към публикуваните доклади.

Книгата представя само една страна от многоликата дейност[9] на Х. Левенсон – работата му като първи секретар в българската легация в Москва през 1936-1937 г. Подбрани са 24 негови служебни доклада от този период. Наред с анализа на политическите процеси и чистки, характерни за онези години, Левенсон дава достоверно описание на живота на обикновения съветски гражданин и на начина, по който се формира и функционира новата господстваща класа в СССР – партийната и извънпартийната номенклатура. Отделни доклади разглеждат корупцията в страната, причините за официално насърчавания руски национализъм, рисковете от възраждане на националистическите тенденции сред останалите народности в СССР, избирателната система и др.

Заключение: липсващата думичка

„Преди десетина години на малка изложба на облеклото в едно от фоайетата на Националния исторически музей вниманието ми беше приковано от елегантна дамска роба от виолетово кадифе със златна везба, надписът под която гласеше: „Официално женско облекло от София, XVII в.“. Впечатлена от красотата на дрехата, се запитах каква ли е била софиянката, носила тази роба през XVII в. в София – град с предимно мюсюлманско население по това време. За мое удивление отговорът ме чакаше в съседната зала на музея, където беше изложена още една такава роба със същата кройка, цвят и везба. Надписът повтаряше съдържанието на предишния, но с едно допълнение: „Официално еврейско женско облекло от София, XVII в.“

Личен спомен

Безспорно, на основата на кратък библиографски преглед (при това – на избрани заглавия) трудно могат да се извлекат кардинални заключения за интереса към еврейското културно наследство в българската литература и за значението му за българското общество днес. Но дори при този бегъл обзор се открояват „бели петна“ в проучванията и обществената информираност по темата.

В продължение на векове българи и евреи съжителстват и си взаимодействат на Балканите. По ред причини, които не са обект на настоящия текст, този взаимен културен обмен остава в периферията на изследователския интерес. Днес не можем да си представим български национален празник без рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров или детство без „Зайченцето бяло“ на Петър Ступел, но колко са чували за еврейския произход на тези български композитори?

Още по-малко се знае за същия процес, който се случва в обратната посока. Паметните думи на Левски за бъдещата република, в която всички народности ще са равни, го превръщат след Освобождението в герой и на българските евреи. Ционисткото движение в България, дало силен импулс на масовата емиграция на българските евреи в Израел след войната, черпи вдъхновение от борбите за национално освобождение и обединение на българския народ. Свидетелства за това влияние има в цитираните тук публикации на Стоян Райчевски, Джаки Комфорти, Даниела Колева.

В заключение може да се каже, че по-задълбоченото изследване и популяризиране на резултатите от взаимния културен обмен между българи и евреи в хода на вековното им съжителство не само ще даде аргументи в борбата против антисемитизма и ксенофобията, но и ще допринесе за по-доброто ни себепознание като народ.

Нина Киселкова е магистър по журналистика от Софийския университет „Св. Кл. Охридски” с опит в медиите, неправителствения сектор и държавната администрация, включително осем години работа в МВнР. Има публикации като преводач, изследовател и съставител на сборници с исторически документи, сред които „Никола Мушанов. Дневник. Спомени. Автобиография“ (2018 г.). От 2017 г. е сътрудник към Дипломатическия институт и подпомага дейността на библиотеката.

[1] Закон за културното наследство (2009), чл. 2 (1) и чл. 6, https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135623662

[2] Jews in the Bulgarian hinterland: an annotated bibliography, https://www.worldcat.org/title/jews-in-the-bulgarian-hinterland-an-annotated-bibliography/oclc/52048518

[3] The concise illustrated encyclopaedia of Jewish communities and their synagogues in Bulgaria, https://www.worldcat.org/title/concise-illustrated-encyclopaedia-of-jewish-communities-and-their-synagogues-in-bulgaria/oclc/801023998

[4] BOZDUGANOV, Georgi. Almost impossible. Kingdom of Bulgaria and Jewish Emigration in the Second World War. – Sofia: 2022.

[5] В превод: Преследване и унищожение на европейските евреи от националсоциалистическа Германия 1933-1945. Том 13: Словакия, Румъния и България. Съставителство: Мариана Хауслайтнер (Румъния), Сузана Хазан (България) и Барбара Хутцелман (Словакия). – Берлин: издателство De Gruyter Oldenbourg, 2018. – 800 с.

[6] Превод на заглавието от немски: Българска народна поезия. В превод, с въведение и пояснителни бележки от Адолф Щраус. Виена и Лайпциг: издателство Carl Graeser, 1895. – 518 с.

[7] За Адолф Щраус и връзките му с България вж.: ПЕЙКОВСКА, Пенка. Българо-унгарски научни взаимоотношения XIX – средата на XX век. – София: АИ „Марин Дринов“, 2005 г. – с. 86-90, 154-159, 201-202.

[8] Austrian Centre for Digital Humanities and Cultural Heritage, https://www.biographien.ac.at/oebl/oebl_S/Strausz_Adolf_1853_1944.xml; https://www.arcanum.com/en/online-kiadvanyok/Lexikonok-magyar-neprajzi-lexikon-71DCC/s-739B6/strausz-adolf-cece-1853bp-1944-73AB9/

[9] Вж. повече за приноса на Х. Левенсон за българската култура в: Енциклопедия България, т. 3 – София, БАН, 1982 г. – с. 721, https://bit.ly/3K8tNT3